Кой е Св. Лонгинус?
Свети Лонгинус е много важна личност за българската история, защото от тракийския му произход (който той сам свидетелства в Хрониките на Лонгинус[1]) се проследява връзката между Мистериите на Тракия и ранното християнство.
Свети Лонгинус Тракиеца, известен още като Лонгинус „С-да-пе-зе“ („Даващ-земя“), е роден в Сердика, Тракия (дн. София) и се издига в ранг на висш римски военачалник. През 43г. от н.ера влиза триумфално начело на римските легиони в гр. Камулондунум, най-старият град в Британия (днешен Колчестър, на около 70км от Лондон) и скоро Рим окупира целия остров. В Колчестър се намира и гробът на Св. Лонгинус. Хрониките на Лонгинус се съдържат в няколко преписа на латински език, най-вероятно направени по време на неговата беатификация.
Хрониките на Лонгинус
В Хрониките си, които пише към Теофил, Лонгинус се представя като тракиеца, стотник, който е пробол с копието си Христос на Кръста и чиято капка Кръв изцелява дясното му око, което било ослепено в битка за Римската Империя. Лонгинус свидетелства, че в същия този миг, освен че проглежда с физическото си око, той разпознава „Бога на бащите си – Слънцето и Вечния Дион на Тракия“. Св.Лонгинус описва и събирането на Господната Кръв в Светата Чаша от Йосиф и други Христови ученици.
В подробен разказ, Лонгин свидетелства познанството си с Йосиф от Ариматея, Мария, Марта и Лазар, Мария от Мигдона[2] (съотечественичка на Лонгинус) и ап. Павел. В хрониките се описват изключително подробно разказите на Лазар и Мария, които описват цялото им последование и обръщане към Христос. След срещите си с Христовите ученици, животът на Лонгинус се преобръща и започва неговото служение.
Хрониките на Лонгинус, част от Тракийските Хроники, са изключително ценни за читателите с пророчеството, което му се открива за богарския народ – пророчеството за Малкия Орфей. Вероятно това пророчество касае Орфейла – папа и предводител на народа на гетите, който превел Библията на „народния език“ на гетите (виж статията за Св. Орфейла (Улфила)). В това пророчество се споменава и за много стара тракийска традиция с изваждането на Меча от Камъка, която дава начало на всички по-късни легенди за „Меча на крал Артур и рицарите на Кръглата маса“.[3]
[1] Хрониките на Лонгинус – Corpus Apostolicum – Chronici Longini id est Longinus
[2] Мигдона/Мигдония – област в Югозападна Тракия, в северните части на Халкидическия полуостров, около днешния Солунски залив и по долното течение на р.Аксий до към Дойранското езеро.
[3] Виж книгата Арих, част от Тракийските Хроники