Лазар от Витания е известна личност от Светите Писания. Той бил брат на сестрите Мария и Марта. В Евангелие от Йоан е описано, че след като боледува тежко и умира, Исус Христос се връща във Витания и го възкресява от мъртвите. Лазар е сред най-верните ученици и последователи на Христос.
Свидетелството на Лазар
Свидетелство за възкресението на Лазар е описано в хрониките на Лонгинус – Corpus Apostolicum – Chronici Longini id est Longinus (книгата Лонгинус, част от Тракийските Хроники), писано от Св. Лонгинус. Свидетелството е изключително ценно с това, че в него Лазар разказва на Св. Лонгинус от първо лице подробности относно преживяната му смърт и възкресение.
„ … Всичко наоколо беше изпълнено с ужас и безнадежност.
… Нямаше елисейски полета, не видях никакво Лоно на Авраам, нямаше никой, който да ме избави, беше мъка, мъка без край.
…Изведнъж се разнесе твърде силен глас, като от много тръби, който произнасяше само една дума, само едно име – име, което сриваше стените на това подземно царство. Името беше „Иисус“. То се повтаряше и усилваше, и вибрациите на ехото му кънтяха така осезаемо във всичките подземни сводове, че отекваше като пробуждаща надежда до дълбините на човешката душа.
… И видях как влиза един Светъл Лик, огнен и славен, светещ като слънцето в силата си, огромен колос от светлина и сила, Лик на доброта, топлина и спасение.
…Вече знаех кой е Иисус и Му благодарих не като на човек, но като на Бог. Исках да съм винаги до Него. … „ [1]
Разказът продължава с множество истории и подробности за чудеса, на които Лазар става свидетел, докато следва своя Господ.
Лазаров ден
„На Лазаровден (последната събота преди страстната неделя) „подевките“ (девици), накичени с венци и цветя, играят, пеят и обхождат за благослов домовете на тракийските християни. Тази орфическа традиция, възпяваща Живота и Възкресението, намира своето „въплъщение“ в космическото събитие на Лазаровото възкресение. Преминалият през „долината на смъртната сянка“ се овенчава с Бесзмъртие, напълно според Орфическия Път на Божествената обнова на космоса, Новото начало, Пресътворението на света чрез Словото на Бога на Живота и Възкресението. С това дълбоко духовно съдържание е изпълнен обичая да се подаряват бели яйца на лазарките като образ на Новото Творение. Лазаруването е инициация на най-интимното в човека и цялата тракийска общност, Венчание на смъртното с Безсмъртното, тленното с Вечното, на душите с Божествения Младоженец. „[2]
[1] Цялото свидетелство е поместено в Тракийските Хроники, Книгата Лонгинус, гл.8
[2] Виж Тракийския орфизъм за напреднали, 14. Тракийският орфизъм в българските обичаи.