Произход и житие
Свети Трифон е родом от Фригия, от благороднически род на потомствени орфици, каквито са посветените от древния народ на фригите (прародителите на лозата и виното).[1] Лечителските му способности, с които е бил популярен не само сред орфическите християни, но и из цялата Римска империя /даже императорския дом, където извършва чудесни божествени изцеления, като изцелява дъщерята на римския император Гордиан/, го нареждат до великите Свети мъже на Божествената София /Премъдрост Божия/, въпреки краткия му, но пълен с благодат живот. С идването на новия император – Деций Траян, настъпили гонения на всички християни. След като залавят Св. Трифон и той отказва да се отрече от своя Бог, е заповядано да бъде мъчен. Св. Трифон остава верен и въпреки всички мъки, на които бива подложен, не предава вярата си и загива млад като мъченик.
Честване на празника
Празникът в негова чест е продължение на някогашните пролетни тържества, посветени на Тракийския Дион, чиито тайнства намерили изпълнение в мистериите на църковната литургия и християнското разбиране за Дървото на Вечния Живот – Христопознанието. „Култивирането на „Питомната Лоза“ и използването на „Осветеното Вино“ в Тракийските Храмови Мистерии и общонародните Дионисиеви тържества е типично за траките и е записано от многобройни летописци от времето на класическия елински период. В ранната Християнска традиция „кръвта на Лозата“ става символ, идентичен с „кръвта на Христос“ и Неговата изкупителна жертва на кръста, който символ е засвидетелстван особено силно в заветните думи на самия Христос към Неговите последователи: „Аз съм Истинската Лоза и Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, очиства я, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих, Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както пръчката не може да дава плод от само себе си, ако не остане на Лозата, така и Вие не можете, ако не пребъдвате в Мене. Аз съм Лозата, вие сте пръчките…“[2]
Значение на лозницата и виното в орфическите църковни тайнства
Лозницата като символ се използва широко за украсата на църковните олтари, свещеническите одежди и принадлежности. Дървото на Живота според орфическото починувание е Божествената Лозница – Дионът на Тракия – Иисус:
И се хранят с Плътта Му, и пият Кръвта Му, които са Хлябът Небесен и Кръвта на Лозницата Небесна,
която е Дървото на Живота, сиреч сам Възкресението – Иисус.[3]
„Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка в мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод очистя я, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих. Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мене. Аз съм Лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят. Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде. В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод и така ще бъдете мои ученици. Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.“[4]
Още от пред новозаветно време, лозницата и виното са основен елемент от мистерийния култ в Тракия, който и след въплъщението на Орфическия Логос/Христос/, остава част от Великите Тайни Христови[5].
Интересен факт е, че на бохарски диалект името на известния гетски цар Ал-арих [6]– ⲁⲗ – ⲁⲣⲓⲍ се превежда като „Пазител на лозата“ или „Пазител на мистерията на лозата“ от ⲁⲗⲟⲗⲓ/ ⲁⲗ[7] – лоза и ⲁⲣⲓⲍ – пазител, покровител. Гетският цар Аларих, който е съименник на друг тракийски цар, син на Атамер, е наречен Аларих Велики след победата си над Рим (410г.)[8].
Заключение на всичко споменато е, че „богът на виното“ – Дион-исус,исий, както го представят гръцките профани, всъщност не е познат в Тракия като отделен бог, а именно като Христос – Дион – Иисус. Тази констатация може да се потвърди с това, че виното е безкръвен принос, познат и произхождащ именно от Тракия[9], както и от неопровержимото свидетелство, което идва именно от думите и делата на самия Бог – „Аз съм Истинската Лозница“ – едно недвусмислено себеразкриване като Дион Иисус (Дионисус) – Бога на Тракия. „Това обяснява откъде идва Причастната формула, завещана на апостолите Христови по време на Тайната вечеря, когато Господ установи светата Литургия, тъй като тя очевидно не е юдейска практика по произход, тъй като общуването и съобщението с Бога посредством Неговата Кръв и Плът е абсолютно нетипично, за който и да е вид юдаизъм и се счита за богохулство от „правоверните“ юдеи. Такъв подход, обаче е напълно типичен за Тракия, където за разлика от кървавите жертвоприношения, присъщи за еврейското храмово служение, става преосъществяването (превръщането) на безкръвните приноси на хляба и виното, в Тяло и Кръв Божии чрез призователните и сътворителни формули в Христовото Тракийско Богослужение.“[10]
[1] Херодот пише, че тракийското племе „Бриги“ се преселва от Балканите на изток в Мала Азия, и от там името му е известно вече като фриги, т.е. че фригите са траки. Откровението на Св. Апостол Йоан съдържа посланията Христови до Църквите в Мала Азия /Мизия, Лидия и Фригия, всички влизащи в територията на Голяма Тракия и Тракийската Диаспора/
[2] Тракийското Писмо Декодирано V, стр.126
[3] Тракийските Послания, Скритите I и II глави на II Послание Мелхиседеково, 2:15
[4] Св. Евангелие Йоан 15: 1-9
[5] Повече за връзката между Дионисиевите празници и празникът Трифон Зарезан, както и традиционното му честване, прочетете в книгата Тракийският Орфизъм за Напреднали, гл.14 Тракийският Орфизъм в булгарските обичаи.
[6] Известен сред одрисите като Алалик, сред сапеите като Алалк, а сред медите като Аларик, поради свойствата на сродните им диалекти.
[7] За справка виж Тракийското Писмо Декодирано V стр. 125-127.
[8] Тракийските Хроники, Книгата Арих, стр.367-368.
[9] Потвърждение за това са множеството открити артефакти, глинени съдове и съкровища, които са се използвали в Тракийските празници, виж Тракийското Писмо Декодирано V.
[10] Виж Тракийските Хроники, Предговор