0.00лв.

Нямате артикули в количката.

0.00лв.

Нямате артикули в количката.

Начална СтраницаЗнаете ли че...Ап. Андрей Българо – благословител

Ап. Андрей Българо – благословител

Статуя на Апостол Андрей от Камило Рускони, Архбазилика “Сейнт Джовани ин Латерано”, Рим

Св. Апостол Андрей Първозвания е роден брат на Св. Ап. Петър и първият апостол, когото Христос припознава в Юдея да стане Негов Последовател. Той е родом от Юдея (както се знае и за останалите Христови апостоли), но с право е наричан Андрей Българо – благословител или Булгаро – евлог поради мисията си в Тракия и изречените пророчески благословения над българския народ (виж Тракийските Хроники, Деянията на ап. Андрей).

Свидетелството на Максимила

Деянията на Апостол Андрей са записани чрез Свидетелството на Максимила[1], което подробно разказва за делото на Апостол Андрей Първознания. То се съдържа в историческия летопис Тракийските Хроники.

В Свидетелството си Максимила разказва, че е родом от Тракия, израснала и родена близо до града Одесос (дн. гр. Варна), майка й също е била тракийка, а баща й римски чиновник, помощник на градския управител в Одесос.

В свидетелството на Максимила се разказва за пророческо слово, което Апостолът има към българския народ, свързано с основаването на българската държава, както и максималкното разширение на границите на България по времето на цар Симеон. Свидетелството на Максимила е ценен разказ за читателите освен с делото на ап. Андрей в земите на Тракия, но и с разказа за неговото мъченичество и смърт.

С това свидетелство всеки български читател може да стане съпричастен и да разбере как точно тук, в нашите земи, Христовото дело се е разпространявало от избрани Божии светии и че именно ние имаме привилегията да сме пазители и наследници на това изречено Божие Слово.


[1] Свидетелството на Максимила – (Corpus Apostolicum – Testimonium Maximillae id est Actuum Andreae Apostoli) се съдържа в отделните си части в няколко преписа: един на коптски, три на гръцки, и два – на латински език. Най-известният между тях е Vaticanus 808.